Какво общо има детската чиния с вниманието в класната стая? Може ли храненето да влияе върху паметта? И защо, когато говорим за развитието на едно дете, не трябва да разделяме физическото му състояние от способността му да възприема, запомня и учи?
За пресечната точка между детското хранене и ученето разговаряме с Даниел Йорданов, управител на детска кухня „Хер Бебе“, и Ваня Ананиева, CEO на Езикови училища „Интелект“.
Това не е разговор за храни, които правят децата по-умни. Такива чудодейни храни няма. Това е разговор за нещо много по-съществено, а именно условията, които създаваме на детския организъм и мозък, за да могат те да се развиват пълноценно.
Даниел Йорданов: Защото детето не може да бъде разделено на отделни части. Не можем да кажем, че тук се грижим за тялото, а след това някой друг ще се погрижи за мозъка и знанията. Храненето е част от средата, в която детето расте. То осигурява енергия и хранителни вещества, необходими на организма за нормалното му функциониране. Световната здравна организация поставя в основата на здравословното хранене четири принципа: адекватност, баланс, умереност и разнообразие. СЗО подчертава също, че хранителните навици започват да се формират още в ранното детство. [1] Харесвам тази философия, защото измества фокуса от една конкретна „суперхрана“ към цялостния модел на хранене.
Ваня Ананиева: В образованието виждаме другата страна на същия процес. Пред нас влиза дете, от което очакваме да слуша, да се концентрира, да запомня, да свързва новата информация със старата и след това да може да я използва. Но пред нас не стои просто мозък, който трябва да напълним със знания. Стои дете, чиято способност да учи зависи от много повече фактори от това дали има добър учебник пред себе си.
Даниел Йорданов: Не бих използвал подобно твърдение. Няма ястие за отлична оценка, няма плод, който учи английски вместо детето, и няма меню, което автоматично повишава интелигентността. Има обаче хранителни дефицити, които могат да бъдат свързани с нарушения в нормалното физическо и когнитивно развитие. Има и все повече научни данни, които ни карат да гледаме на цялостното качество на храненето като на част от по-голямата картина.
Систематичен преглед на 21 изследвания при деца и юноши на възраст между 6 и 18 години например установява, че проучванията върху по-дългосрочните хранителни модели по-често намират положителна връзка между по-здравословното хранене и така наречените изпълнителни функции. [2] Това не доказва, че конкретна храна води до по-добра концентрация, но е още един аргумент да разглеждаме храненето цялостно, а не като поредица от отделни съставки.
Ваня Ананиева: Това са способности, които използваме непрекъснато, особено когато учим. Те ни помагат да задържим вниманието си, да следваме инструкции, да потиснем първия автоматичен отговор, да преминем от една задача към друга и да задържим информация в ума си, докато работим с нея.
Представете си ученик, който чува на английски изречението Yesterday I went to school. Само за няколко секунди той трябва да чуе изречението, да го задържи в паметта си, да разпознае думите, да разбере значението и да забележи, че глаголът е в минало време. Това е огромно количество работа, което мозъкът извършва почти незабележимо. Когато очакваме от едно дете да учи, е добре да помним колко сложен процес стои зад нещо, което за възрастния вече изглежда съвсем естествено.
Ваня Ананиева: Всеки учител познава момента, в който детето физически е в класната стая, но вниманието му постепенно започва да изчезва. Разбира се, причините могат да бъдат много. Детето може да е недоспало, емоционално натоварено, претоварено с ангажименти или просто гладно.
Именно затова са интересни научните изследвания върху закуската. Систематичен преглед на 45 изследвания разглежда ефектите на закуската и нейния състав върху когнитивните функции при деца и юноши. Данните подкрепят значението на закуската за определени аспекти на познавателното функциониране, макар ефектите да зависят от контекста, хранителния статус и вида на задачата. [3] От гледна точка на учителя най-важното е да не бързаме да превеждаме всяка разсеяност като „не му се учи“. Зад едно поведение може да стои съвсем различна причина.
Даниел Йорданов: Защото проблемът е широко разпространен. Световната здравна организация изчислява, че около 40% от децата в цял свят на възраст между 6 месеца и 5 години са анемични. Железният дефицит е най-честата хранителна причина за анемия, а СЗО посочва, че желязодефицитната анемия може да се отрази както на физическото, така и на когнитивното развитие на децата. [4]
Има и мета-анализ на 13 рандомизирани проучвания при деца в училищна възраст, при който приемът на желязо в изследваните групи е свързан с подобрения в показатели за внимание и концентрация, памет и интелектуално функциониране. Ефектите са по-изразени при децата, които са били анемични в началото на проучванията.
Даниел Йорданов: Не, това не е посланието. Да коригираш установен дефицит е едно, а да даваш добавки на здраво дете с идеята да стане по-умно е съвсем друго. Решението за прием на добавки, особено когато има съмнение за дефицит, е медицински въпрос. Нашата тема тук е храната и изграждането на разнообразен и балансиран хранителен режим, а не самолечението или приемът на добавки без необходимост.
Даниел Йорданов: Преди всичко означава да приемем, че няма нужда менюто да бъде перфектно всеки ден. Много по-важно е в дългосрочен план детето да среща различни плодове и зеленчуци, зърнени и бобови храни, подходящи източници на белтъчини и мазнини и хранителният му режим да не се изгражда предимно около силно преработени продукти.
Според актуалните препоръки на Световната здравна организация децата над 10 години и възрастните трябва да се стремят към поне 400 грама плодове и зеленчуци дневно. За деца от 6 до 9 години ориентирът е поне 350 грама, а за децата между 2 и 5 години поне 250 грама дневно. [1] Но не бих искал родителите след това изречение да извадят кантара и да започнат да измерват всяка порция. Целта е да разбираме посоката, а не да превърнем семейната трапеза в лаборатория.
Това е и нещото, което ние доста успешно прогнозираме и правим в Хер Бебе. Всяка порция храна е старателно претеглена откъм макронутриенти и е гарантирано, че детето си набавя нужните вещества с различните ястия, които приготвяме.
Даниел Йорданов: Препоръката е свободните захари да бъдат под 10% от общия дневен енергиен прием, като ограничаването им до 5% или по-малко може да донесе допълнителни здравни ползи. [1] И тук отново не става дума да демонизираме отделна храна или да създаваме страх у родителите. Важно е как изглежда цялостният хранителен модел на детето и какви навици изграждаме във времето.
Даниел Йорданов: Има интересни данни. Систематичен преглед на 57 научни публикации, включително 44 рандомизирани проучвания, установява, че училищното хранене в изследваните държави е свързано със средно 2.6 % повече посещавани учебни дни, както и с определени подобрения в растежа. Авторите обаче отбелязват, че са необходими още качествени изследвания за влиянието върху академичните резултати. [8]
Това отново показва, че храненето и образователната среда не могат да бъдат напълно отделени едно от друго. Но също така ни напомня, че училищният успех никога не зависи само от един фактор.
Даниел Йорданов: Според мен търсим съвършенството. Родителят не трябва да се чувства виновен, защото детето му един ден не е изяло броколито или е предпочело нещо друго. Хранителната култура не се изгражда с една вечеря. Тя се изгражда с времето, с постоянно предлагане на различни храни, с разнообразие, с личен пример и с нормално отношение към храненето. Ако трябва да формулирам принципа си с няколко думи, той би бил: разнообразие, а не съвършенство.
Ваня Ананиева: Че вярваме, че ПОВЕЧЕ винаги означава ПО-ДОБРЕ. Повече упражнения, повече часове, повече домашни и повече очаквания невинаги водят до повече научено. Едно дете може физически да присъства на урока и в същото време да няма никакъв ресурс да учи.
Затова моят принцип е: постоянство, а не натиск. Езикът се изгражда с времето и с редовен контакт. Детето трябва да има възможност да чуе, да забрави, да срещне отново, да сгреши, да поправи грешката си и постепенно да натрупва увереност. Ученето е процес, а не състезание.
Ваня Ананиева: Гледайте детето като едно цяло, а не само резултата му. Когато нещо в ученето не върви, въпросът не винаги е „Защо не се старае?“. Понякога много по-добрият въпрос е: „Как се чувства това дете и има ли в момента ресурс да учи?“
Даниел Йорданов: Храненето, сънят, движението, спокойствието, играта и образованието не живеят в отделни кутии. Всички те са част от една и съща среда, в която детето расте. Ако искаме от него да бъде любопитно, концентрирано и готово да учи, трябва да мислим за него като за цял човек.
В една детска чиния няма само белтъчини, въглехидрати, витамини и минерали. В нея има навици, отношение към храната, грижа и част от средата, в която едно дете расте. Също както в класната стая няма само думи, граматика и учебници. Там има увереност, любопитство, памет, внимание и желание да продължиш.
Може би точно тук се срещат „Хер Бебе“ и „Интелект“, в разбирането, че грижата за бъдещето на едно дете започва много преди оценката в бележника. Качественото хранене няма да научи урока вместо него, а добрият преподавател няма да замени всички останали условия, от които детето има нужда. Но когато погледнем на развитието му цялостно, даваме много по-добра възможност на неговия потенциал да се разгърне.
Бележка: Материалът има информационен характер. Представените данни не означават, че определена храна или хранителен режим сами по себе си повишават интелигентността или академичните постижения на детето. При съмнение за хранителен дефицит е необходима консултация с медицински специалист.
На 7 септември е официален почивен ден и доставки няма да се извършват. Можете да поръчвате спокойно онлайн за следващите дни – отново сме на линия на 8 септември (вторник) с храна за Вашите деца.
Приятни почивни дни!
Моля, изберете стартова дата на абонамента от календара по-долу.
Въведи имейл адрес, за да получиш своята награда.
Необходимо е да изберете вид на менюто, с което ще получите точна цена и общ грамаж.
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
