През втората година на детето, то непрекъснато се люшка между желанието си за независимост и вкопчването в родителя. Детето вече ходи самостоятелно и прави повече физически дейности. То има способността да се отдалечи от родителя и да изследва новопридобитите си умения. Но все още идеята, че детето е отделен индивид, разделен от майката и от другите хора в света, не е много комфортна. Особено ако детето е гладно, изморено, изплашено, ще иска родителя да е там и да го успокои. Емоционално развитие на детето на 1 година – може да се опише с термина бебешки пубертет.

Независимост или вкопчване в родителя

Не може да се предвиди, кога детето ще иска да се отдели, за да изследва света и кога ще се връща отново при майката за усещане за сигурност. Поведението може да се променя във всеки един момент. Да има няколко дни по-голяма независимост, след което отново регрес към по-голямо вкопчване в родителя.

За родителя също може да е трудно. Понякога може да е приятно, че детето все още разчита на вас, но в други моменти да ви идва в повече честото мрънкане и хленчене. Този период често се нарича бебешки пубертет.

Това е период, в който детето се чувства обърквано от това, че расте и се отделя от родителите. Това е нормална част от неговото развитие. Не забравяйте, че детето има нужда от подкрепа и разбиране, от вашето внимание и увереност, че всичко е наред. Ако казвате на детето непрекъснато да се държи като „голямо момиче“ или „голямо момче“, то ще се чувства и действа още по-несигурно и нуждаещо се.

Тревога при отделяне от родителя. Емоционално развитие на детето на 1 година. 

Кратките раздели с майката могат да помогнат на подрастващото дете да е по-независимо. Все още има тревога при отделяне от родителите и детето може да се оплаква или да се тръшка ако излизате, дори и за няколко минути.

Но тези протести обикновено са кратки. Родителят може да е по-разстроен от раздялата, отколкото детето, но не го показвайте пред него. Ако детето научи че като плаче или се тръшка, ще останете при него, ще продължи да го прави и занапред.

Колкото и изкушаващо да е просто да се измъкнете и да излезете, детето може да стане още по-вкопчено във вас, защото не знае в кой момент отново ще изчезнете. Вместо това обяснете, че излизате и гушнете детето за довиждане.

Когато се върнете дайте на детето пълното си внимание за известно време и бъдете с позитивна емоция. Когато детето разбере, че винаги се връщате при него и продължавате да го обичате, ще се чувства по-сигурно при тези раздели.

Статията подготви: Мирослава Делчева, маг. фармацевт, здравен консултант на детски кухни Хер Бебе и Вълшебник, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България,  mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com