Децата имат нужда от ясни граници при тяхното възпитание. Границите помагат и на родителите. Възпитанието на малкото дете има за цел да му покаже какво поведение очаквате от него, какви са ползите от него, кое поведение е неприемливо и какви са последиците от това.

Трудното е да съумеете да спазвате поставените граници, независимо от ситуацията. Възпитанието е процес, който се случава заедно с детето. Колкото по-дълбока връзка сте изградили с бебето след раждането, по-откликваща на нуждите му, толкова по-строги могат да са границите.

Когато има ясни и категорични граници, децата се чувстват по-сигурни!

Добре е да си давате сметка кое поведение е нормална част от развитието на детето за определената възраст. Ако имате разбиране за етапите на детското развитие, за индивидуалното развитие на вашето дете, няма да изисквате прекалено много от него в етап, когато не може да отговори на тези очаквания. Или пък няма да позволявате прекалено много, смятайки детето си все още за бебе.

Когато поставяте граници, те трябва да са съобразени с възможностите на детето и уменията му в този момент. Границите за бебе на една година са различни от тези на две години.

Още на девет месеца, бебето може да има предпочитания и лично мнение, които да са различни от тези на родителя. Важно е детето да има силна воля, за да може да преодолява трудностите. За да може да пада, да става, да се справя със спъванията, неуспехите и да продължава да опитва и да се бори. Нужно е да се окуражава силната воля.

Нуждата от повторения е различна при дете на две години и на три. При двегодишното се налага всеки път да се повтаря „Не отивай на улицата“, сякаш го чува за първи път. На тази възраст детето все още не може да осъзнава и запаметява възпитателните ни указания.

Същата реплика при дете на три години, ще предизвика замисляне и спомен, че на улицата не се ходи. Детето на три години вече може да запомня и осмисля указанията, което прави по-лесно възпитанието.

Границите и малкото дете – мъдро използване на „не“

Когато детето проходи и започне да изследва къщата и света навън, ролята на родителя е да обясни какво е позволено и какво не е позволено. След като детето е наясно с границите, то може да продължи към следващия етап на развитие.

Родителите е важно да запазят баланса между безопасността и независимостта на детето. Да поощряват детето да изследва и да бъде независимо, да го оставят да се справя и само, а не да контролират всичко и да стимулират несигурност у него.