Захранването на бебето по препоръки на педиатричните организации започва не по-рано от 6-я месец. За предпочитане е бебето до този момент да е било изключително на кърма, да не е приемало други течности и плодови сокове. Има 3 типа захранване – водено от родителя, педагогическо и водено от бебето.
Захранване, водено от родителя. Това е класическото захранване, което е най-разпространено. При него родителят държи контрола над храненето, той решава кога, какво, колко и как ще изяде детето. В началото се започва с пюрета (зеленчукови, плодови, месни) и каши които са гладки, добре пасирани, в началото едно-компонентни, след това с добавяне на нова храна към вече въведената. Започва се с 1-2 лъжички и количеството плавно се увеличава според нуждите на детето, като храненето е допълващо, между кърменията. Около месец-два след началото на захранването могат да се въвеждат по-едри частици, за да свиква детето да дъвче и постепенно да преминава към обща храна. Около година или малко след нея повечето деца, захранени по този метод, са готови да седнат на общата маса и да споделят храната на семейството. Това захранване е подходящо за кърмени и некърмени бебета.
Предимствата на метода, че е изпитан, за него има много информация. Недостатъците са, че бебето може да откаже да яде бебешка храна, различна от тази на другите членове на семейството. Някои родители изпускат момента, в който бебето е готово да започне да яде храни с по-груба консистенция и по-едри частици и след това детето може дълго да отказва храни, които не са гладко пасирани и да се дави от всяко парченце. Може да се изпусне и моментът, в който детето иска и може да започне да се храни само – и след това дълго време родителите да го хранят с лъжичка, докато то пасивно гълта. Също така може родителя неволно да настоява детето да изяде повече храна отколкото му се яде, или да яде храна, която не иска – което може да създаде вредни навици на детето когато порасне, вкл. хранителни разстройства като възрастен.
Педагогическо захранване. При него родителят и детето заедно контролират храненето. Основната му идея е, че то се води по нуждите и желанията на бебето. Родителят решава кога, колко и какво ще предложи на бебето да яде, а бебето решава дали и с какво да се храни. Характерно за педагогическото захранване е започването на захранването с т.нар. „микродози” – малки количества храна с размер на оризово зърно или глава на кибритена клечка, хванати между показалеца и палеца на родителя, които се дават на детето. Предлагат се микродози директно от храната на възрастните, без значение какво ядат те. В началото през първите 2 седмици от всяка една храна се предлагат до 3 микродози на едно хранене.
След това количеството храна, което се предлага на бебето, плавно се увеличава съобразно неговите нужди – вече познатата храна се предлага в 6-7-8 и т.н. микродози, а новата за начало – до 3 микродози на едно хранене. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори – храни се заедно с големите, седнало в скута на родителя. Педагогическото захранване насърчава да се даде на детето да суче паралелно с даването на микродозите. Често храненото бебе да запива с малко майчино мляко на всеки няколко хапки. В момента, в който бебето спре да проявява интерес към храната и започне да се разсейва или да си играе с нея, се отстранява от масата.
Когато количеството храна, което си слага родителя, почне да не му стига, т.е. детето изяжда все повече, е време да има своя чиния и своя храна. Чрез миниатюрните порции храна, на които детският организъм е изложен, той по-добре реагира на потенциалните алергени, защото са в незначителни количества и по-добре се научава да се „защитава” от тях в бъдеще.
Педагогическото захранване е пестящо време, усилия и разходи, тъй като специално приготвена бебешка храна няма, няма пюрета или каши – бебето яде храната на възрастните. Детето отрано свиква да се социализира на масата и научава, че храненето е приятна дейност. Децата разбират, че храненето е процес, който изисква тяхното активно участие и не са насилвани да ядат против волята и желанията си – като по-големи рядко са злояди.
Педагогическото хранене е предназначено за кърмени бебета; да се прилага и при изкуствено хранени бебета, е значително по-трудно. При кърменото бебе майката е спокойна, че дори да се храни с микродози, то получава от кърмата всички необходими му хранителни вещества, витамини и минерали. Бебето на адаптирано мляко може да не получава всичко необходимо само от изкуственото мляко и микродозите – то може да има нужда от по-големи порции по-скоро, отколкото предвижда педагогическото захранване. Понякога родителите предлагат твърде малко микродози на детето, а то е готово за повече. Педагогическото захранване предвижда поне в началото майката да е неизменно до детето по време на хранене, което не е вариант за работещите майки.
Захранване, водено от бебето. Особеното е че бебето държи контрола над храненето. То решава какво, колко и как ще изяде. От 2006-та този вид захранване е все по-популярно, за пръв път е разпространено от британската акушерка Джил Рапли. Захранването, водено от бебето, е много лесно и просто и е често препоръчван метод на захранване в Англия. На бебето се предлагат различни храни от тези, които семейството яде в момента, подбрани според възрастта и уменията му – и се оставя да се храни. Само, с ръце – от самото начало, 6 месеца. На много хора им се струва, че това е нещо, с което бебето не може да се справи, но често остават изненадани да открият, че малкото може и иска да се храни само. Дори да няма зъби, то успешно претрива храната с венците си. В началото на бебето се предлагат храни, които да може да държи в юмруче – резени, дълги и тесни, които да може да осмуква и мачка с венци. Когато изяде частта от парчето, която стърчи над юмручето, е добре да му се предложи ново – то още не е усвоило умението да извади скритата вътре храна. Към 8-10 месеца детето развива умение да хваща с два пръста – показалец и палец – т.нар. хващане „с пинсета”. Тогава то може вече да вдига малки парчета храна и да ги носи към устата си.
Често родителите се притесняват, че бебето е още малко да се храни самостоятелно. Но също както с всяко друго умение, умението за хранене трябва да бъде научено, тренирано и практикувано, за да достигне съвършенство. Затова е важно на малкото дете да се позволи да прави това, което в момента му се струва най-интересно– да имитира възрастните, които не ядат гладко пасирана храна от бурканче, която някой да им слага в устата, а сами пресягат, взимат това, което им харесва, и го слагат в устата си.
В началото захранването, водено от бебето е до голяма степен запознаване с новите храни. То преди всичко изследва, експериментира и опитва новите неща. Не е необичайно да вади и слага, дъвче, плюе и пак лапа едно и също парченце храна няколко пъти, докато добре се запознае с него и е готово да премине към следващото. Това е нормално – храната, различна от мляко, е нов етап в развитието на бебето и за да се чувства уверено в това, то трябва първо да пробва, да му отнеме толкова време, колкото му е нужно, за да е сигурно и спокойно. С търпение и постоянство захранването, водено от бебето може да се превърне в чудесно преживяване за цялото семейство. Към 10-11 месеца много бебета са готови за свои собствени прибори за хранене, за да почнат да се учат да боравят с тях.
Захранването, водено от бебето, се съобразява изцяло с него – родителите се грижат да му предлагат достатъчно и разнообразни храни, но то само решава кое, кога и как да изяде. В резултат то се храни с желание и интерес и е много рядко такова дете да стане злоядо като по-голямо. Това захранване е подходящо както за кърмени, така и за изкуствено хранени бебета. Много е лесно и практично, защото винаги има някоя храна под ръка, която възрастните ядат и която е подходяща за бебето; винаги може да се вземе нещо „на крак” – плод или зеленчук – и да се предложи в движение, без да се налага да се носят бурканчета. При захранването, водено от бебето, то от самото начало седи на семейната трапеза и от първия ден му позволява да се учи да се храни само и да контролира тялото си и нуждите си.
Недостатъците са, че захранването, водено от бебето е много цапащо особено в първите дни и седмици, по-практично е да се сведат дрехите на бебето до минимум, да се постели под чинията му (а може и под стола му) материя, лесна за почистване, например мушама. В началото самостоятелното хранене на бебето може да отнеме много време – добре е да има търпение и спокойствие в запас, защото както всяко ново умение, това изисква време и практика, за да бъде добре усвоено. Но добрата новина е, че с времето бебето задобрява все повече, започва да цапа по-малко и да се храни по-бързо и умело.
Независимо кой начин на захранване изберете за вашето бебе или комбинация, важно е да сте търпеливи, спокойни и да помните, че създавате хранителни навици за цял живот и изграждате култура на хранене!
