Днес се ценят умения като работа в екип, сътрудничество, умения за общуване, за решаване на конфликти, за преговори, меките умения. Но кой ни учи на това? – няма час по общуване в училище, ако имаме късмет в семейството ще се научим на тези умения. До скоро изобщо не се говореше за емоции, за емоционална интелигентност, за меки умения. Вашата роля като родители е да научите децата на това.

Доказано е на практика, че емоционално интелигентните хора са по-успешни, по-здрави, по-щастливи. Както е важно да се грижите за здравето на децата, за храненето, да са облечени, така и е важно да са емоционално и психично здрави, това е част от нас. За да сме цялостни личности, не трябва да пренебрегваме една част за сметка на друга.

Отношението на родителите към децата е много важно за това какви хора, ще станат. Науката епигенетика, която разглежда влиянията на средата върху гените и здравето, съответно отключването на заболявания, казва, че взаимоотношенията са много важни, стреса, общуването в семейството за здравето.

В първите години се развива мозъка на детето, за това е важно детето да усеща любов, съпричастност, интерес от родителя, за да се развива нормално. Една от главните причини за хиперактивност и дефицит на вниманието, наред със замърсявания от околната среда, генетичност и др. се смята, че е липсата на майчина любов.

Емоционалната интелигентност и емоционалните умения се зараждат като бебета още. Децата плачат когато и други бебета плачат. Опитват се да разберат какво другите изпитват като им подражават. Около третата си година разбират, че някой друг страда и се опитват да го утешават.

От уменията за емоционална интелигентност, зависи способността за учене. Има много изследвания, които показват, че когато децата са под стрес, напрегнати, има проблем вкъщи или в училище, те не могат да запаметяват и да приемат нова информация. За да може да се случва ученето, децата трябва да са спокойни, да има доверие, уважение, среда на сътрудничество, да се зачита тяхната личност и мнение. Тоест да са удовлетворени базовите потребности на децата, според пирамидата на Маслоу.

До какво водят неизразените емоции? Емоцията е енергия която се заражда в нас, с естествен ход отвън-навътре. В тялото се отделят различни вещества, които ни подготвят за действие. Важно е да научим децата да изразяват емоциите си с думите, чрез движение с тялото, чрез спорт, чрез писане/рисунка. Да им предложим друга алтернатива да покажат емоцията си, която е по-безопасна и подходяща за тях. Когато са разстроени да не бързаме да ги утешаваме веднага, понякога имат нужда да се наплачат, да излеят емоцията.

Една майка сподели за сина й, че когато е ядосан започва да ръмжи, и така се успокоява. Ако не обръщаме внимание на емоциите на децата, постепенно те спират да ги изпитват и губят връзка със себе си. Или ако обръщаме повече внимание на негативните емоции, децата се научават да ги изпитват по-често, за да получат внимание.

Емоциите при децата. Децата общуват по начина, който знаят. Имаме да ги научим – ако за да вземе играчка, която иска първо бута, дърпа, хапе, да го научим да казва – може ли да си поиграя с играчката. Емоционалната интелигентност е процес, първо доста обясняваме, може да няма реакция в началото, да е нужно много време, но постепенно децата започват да използват вашите думи и аргументи. Давайте личен пример, на моделите на общуване, затова е важно да работите върху себе си.

Може да използвате игри, театър, приказки, в които да обръщате внимание на емоциите на героите или да отгатвате как се чувстват в конкретната ситуация. „Мечето е тъжно, защото родителите му си играят с братчето му или се ядоса, защото си счупи любимата играчка. Франклин е радостен, защото тръгва на училище и ще срещне нови приятели.“ По този начин развивате у децата емоционална грамотност.

Статията подготви: Мирослава Делчева, холистичен здравен консултант, класически хомеопат, член на Асоциацията на лекарите хомеопати в България mira@miradelcheva.com, www.miradelcheva.com